сряда, 9 ноември 2011 г.

Вече..

Вече...що за дума?! Някак си обикновена,неблагозвучна,безлична...а ме натъжава така...
Имам си вечери на съзерцание в миналото.Стоя и си плача кротичко..
Него го няма ВЕЧЕ-вече ходя на фитнес,за да спортувам,а не за да се видя тайно,романтично и същевременно страстно с някой...или за да се "разхождам" по къси панталонки из мъжката част на залата..Контя се за дискотека,но не за някой,а за случая...Пътувам с автобус (все пак съм в Сф-първа година),а не с Тигърчо  и не очаквам да се размина с неговата кола...той да се заиграе и да ми пресече пътя...или да намалим,спирайки един до друг,в противоположни посоки...и да си говорим през капките дъжд..
И него го няма ВЕЧЕ-вечер си чатя с други хора,но шегите,които имахме с него...обещанията ни-така й си останах без учител по сноуборд,преди да е дошла зимата дори...музиката,в която той ме въвеждаше...ВЕЧЕ не чакам да дойде 12...той да свърши работа и да отидем до Строежа на по бира..



и ВЕЧЕ и мен ме няма...не съм същата...чувствам,че ставам изхабена...ставам лесна.С разни хора съм,но не и пълноценно.И колкото и да не ми дреме,след това ми остава горчив вкус...Объркано е...пълна каша! Искам приятел,с който да имаме общи интереси,да говорим на един език...да се смеем много и често...и да правим неубоздан див секс! Искам нормално гадже! Ама тъпия ми перфекционизъм...всичко прецаква..

3 коментара:

  1. Хах, разби ме! Искай, искай, и аз искам... то се видя и в моя блог... ама... :-D

    ОтговорИзтриване
  2. Ама пък надеждата поне умира последна! :-D ;-)

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...