Защото и малките,и големите момичета и момчета плачат...

Обаждам се на един от най-добрите ми приятели.Чудя се какво да му кажа и го питам какво прави.Що за глупав въпрос? Той ми отговаря,че разглежда некролози. Започвам да рева. Но уравновесявам гласа си и му изказвам съболезнования.
Беше починал дядо му,който го беше отгледал. Той нямаше баща. А майка му го беше оставила да го гледат баба му и дядо му. Познавах го лично. Беше духовит,усмихнат и готин. Лятото беше идвал да копува гъба,докато аз бях на цеха при баща ми. Базикаше се с работничките,правихме си мухабет. Май месец,когато бях кмет за един ден (той работеше в Общината) също се бяхме засичали и бяхме говорили. Чудесен човек беше. И има чудесен внук. Тъжно е.Тъжно МИ е.Беше в кома няколко дни. Бившото гажде на внука не знаеше нищо. Днес ми се обади,за да учим заедно за изпит. Познах по ведростта на гласа й,че не знаеше,че е починал дядо му.Казах й...тя млъкна продължително.Казах й,че й на мен ми е било много гадно и тъкмо съм се по осиферила. И тя отвърна грубо: „Че на теб пък за к‘во?!“. Тя не знаеше,че напоследък бяхме станали много близки с бившия й.Чисто приятелски.Чувахме се,оплаквахме се един на друг,аз на него повече,укоражавахме се,смеехме се.Може би и заради това ми стана още по-гадно,защото сега той ми беше още по-близък.
Не е справедливо.Не е честно просто!
Внука е абитюрент,ще кандидатства.А загубва човека,който го е учел да се бръсне,да кара колело и кола,да пали печка,да цепи дърва,да рине сняг...и каквото ви хрумне,че един баща трябва да научи сина си...загубва го.Той си отива преди да го е видял в костюм.Преди да е чул,по телефона,че е приет. Преди да започне самостоятелния му живот.Тъжно е.Много. Но още по-тъжно ми е,че моят приятел,загубва подкрепата,рамото и здравата ръка на дядо си. Ние ще сме до него.Но ме е страх,че той няма да потърси помощ,когато му е необходима...
По-рано:
Сънувах странен сън.Изпуснах си автобуса за София,защото се бях заговорила със сестра ми на по-далечно разтояние от спирката.Обадих се да си извикам такси,за да настигна автобуса на следващата спирка,а отсреща заговори баща ми,който искаше да ми прати един от работниците му да ме закара,но каза,че той не знае пътя.Не е важно,а и не помня цялостно какво се случи след това.
Събудих се от телефонно обаждане.На един много добър приятел дядо му беше починал и ми се обади друг приятел,за да ми каже. След това със ставането се скарах с майка ми,че трябва да уча,защото ме скъсаха на един изпит. Чак след като закусих реших да проверя в съновник,каквото си спомнях. Оказа се,че изпуснатия автобус е скандал с близки хора,телефонният разговор-лоши вести,а да видя сестра си в съня-ще се срещна с човек,когото обичам. Първите две се изпълниха за по-малко от 20 мин след събуждането ми.Очаквам да срещна любимия...а така да не ми е до това сега.И все пак да знам,че имам нужда от някого до себе си...Дано ако го срещна поне той да осъзнае,че аз съм неговата любима...и да ме потърси в момент,в който ще съм готова...