Днес си събирах багажа.Утре се местя в София.Студент.Техническият университет.Колко да е хубаво...не знам...само знам,че днес не беше моят ден.Имах имен ден,а и трябваше да кажа "Чао" на голям част от приятелите и познатите ми...уви не беше "онова яко изпращане,тип Като за последно".Но не това ме разочарова,а един приятел...не...не ми е приятел...един познат! Харесвах го! Уви,оказа се обвързан,това не ме изненада толкова,колкото факта,че се оказа несериозен,незаинтересован...и най-жалкото от всичко...оказа се че не е и истински мъж! От възрастните мъже съм чувала приказката "Няма да съм истинкси мъж,ако не държа на дуамат си!"...емии....той явно не се оакза истински мъж! Първо-не държеше на думата си,макар й казана за нещо не толкова значително.Второ-върза ми веднъж тенекия.И трето след като не ми отговори на смс (говорим за смс "Още ли си в града?" :) ) го срещнах навън с приятелите му.. Почувствах се гадно,разбира се...даже много гадно...какво се случи с прямите и истински хора за Бога?! Дали не останаха такива само децата?..
Разочарована...силно...болезнено разочарована...
Дано новият живот компенсира сегашната ми болка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар