Ангел хранител

Трябва да се науча да отказвам! Време е вече! Защо съм толкова мекушава?!
Днес се случи нещо ужасно! Дори не знам дали трябва да го разказвам,защото все още не съм казала на наще и чакам сестра ми да се върне в града тези дни и да овладеем заедно ситуацията и главно да облекчим моята вина,защото вече много ми се натрупаха провиненията.И то от онези сериозните с последствия по 300 лева,голяма загуба на спокойствието за сметка на много нерви и разбира се,зауба на доверието,което съм изграждала 19 години.
 Въпросната случка разтърси психиката ми.От един час не мога да спра да треперя.Май вдигнах и температура.Даже не мога и да заплача от зачестялото ми дишане.
Имах предчувствие точно преди да излезна от вкъщи.Пулса ми се забърза,но реших,че причината е незнанието на родителите ми.Прецених рисковете и когато реших,че не са много,а и вече бях казала по телефона идвам...обух кецовете и тръгнах.Уви,неведоми са пътищата ни! Разминах се на косъм...или даже на нещо по тънко! с инцидент,които може би щеше да струва моя живот и на още 5 човека! И виновния щеше да съм аз...макар и без да зависи от мен!Направо не искам да си го представям,но не мога да спра!Постоянно виждам какво можеше да се случи...
Благодарна съм на моят Ангел хранител! Вече съм обедена,че съществува такъв! Но все още ме е страх от последствията.Сега няма да са толкова големи,колко можеше да бъдат,ако се беше случило най-лошото,но пак ще бъдат тежки! Наистина разчитам кака да ме спаси...но знам,че моята вина отново ще проличи...
Дано всичко се оправи и не коства много средства и скандали.
И все пак...защо винаги на мен?!?! Мина само една спокойна седмица...и пак...омръзВа ми! ОмръзНа ми!
Дано да намеря блистера Валериан,който си купих преди време...и дано приятелката ми,с която говорих преди малко и тръгна към вкъщи,да дойде по-скоро....
Даже не знам каква трябва да е подходящата картинка за тази статия...и заглавието не знам дали съответства правилно...но не мисля,че в това състояние ще измисля нещо по-добро...