понеделник, 28 февруари 2011 г.

Тогава когато...

Тогава когато...мразиш всички...но най-много себе си!
Тогава когато...разбереш толкова истини,че света вече ти изглежда фалшив!
Тогава когато...искаш да изчезнеш...дори да умреш! Предпочиташ другите да страдат за теб...защото са те наранили! Искаш да бъдеш разбрана и оценена...а явно това приживе не е възможно!
Тогава когато...разглеждаш телефонният си указател,за кой ли път,и не откриваш нито едно име с което да ти се говори..или да можеш да споделиш!
Тогава когато...искаш да изкрещиш толкова неща...мислейки си,че така,заедно с виковете,и болката ще изчезне...но мълчиш! 
Тогава когато...душата ти изгледжа тясна,за всичко събрано в нея!
Тогава когато...когато...твоето слънце залезе... 

3 коментара:

  1. Мдааа... напомни ми на моето "Понякога". За втори път днес ми се случва да прочета нечия публикация, която да ми напомни за тази моя... И колкото и да е кофти реалността във въпросните публикации, не е ли хубаво, че "не сме сами", дори когато сме най-много такива? ;-)

    ОтговорИзтриване
  2. Да...хубаво е,разбира се! Хубаво е,че срещаш човек,който по неволя е побаднал на твоето откровение...и е преоткрил своето! Задължително ще прочета "Понякога"! :))) Вече се чувствам поне малко по-разбирана от преди! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Хаха, "по неволя" не е съвсем точно казано! ;-) Ами когато си нов в блогосферата винаги така се чувстваш в началото... уж, поне при мен, де, защото мен така или иначе никой не ме разбира /"уж"/. А в доста от случаите го правя нарочно да не ме разбират. :-)

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...