сряда, 22 август 2012 г.

Обществена пералня


Тъмни улици.Пътя към океана.
Обществена пералня.Затваря в 10.Тъкмо затвори.
Океана.Камъни.Направо скали.Едно тирамису обърнато в чантата и едни zig-zag,омазани в тирамису.
Плаж.Аз.От ляво стъпки.Стигат до мен.Виждам ги ясно.Ах,едната си ти.Другата-той.На дясно стават все по далечни и неразпознаваеми.Бъдещето.И някой различими-настоящето.
Пиша с фас по пясъка,че обичам България.И теб.Рисувам сърца.
Смея се.Пея.Подскачам.Танцувам.
Търся те.
Тръгвам си.
Разминавам се  с хора.Питам за посоката,но сама си отговарям. If I’m going to the opposite side of the ocean.it have to be the way for home. Rihgt. It  is!
Близо до вкъщи.вкъщи.
Ключалките се отключват на другата страна.Но ключа не е за тази врата.
Бутам ключа от масата.Трясък...дали ги събуди?!
Всеки прешлен на врата ми изпуква.Розова пижама,с надпис I love sleep.Червена коса,разпиляна на възглавницата.Ходилата отвити.
Тя.Спи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...