вторник, 10 май 2011 г.

...безсилието е най-тежко

В ден като този,в който губим нашата пътеводна звезда а.к.а. Адара не знае какво ще кандидатства,защо,как и прочие...та камо ли какво аджеба иска да учи! Та в ден като този се случва или някакво голямо щастие-печелиш Околосветско пътешествие с приятели- или разбира се голямо нещастие-а по-голямо от неочаквана Смърт едва ли има...и това събитие ти напомня за стойността на живота!
Сблъсъка със страдащите хора и най-вече срещата с близка опечалена приятелка ти напомня,че е важно да не разчитаме на утрешния ден...да живеем сега...да творим сега...да обичаме сега..
Безсилни сме пред страданието породено от Смъртта...няма какво да направим...нямаме силата да върнем някого...имаме силата единствено да раздаваме искрена подкрепа и прегръдка...
Тъжно ми е...тежко ми е...онази буца още е в гърлото ми и още виждам празния поглед на опечалените...восъчното лице на починалата...завехващите цветя...догарящите свещички...
Ще опитам да поспя...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...