Като макове...

Май.Картинката на календара е зелено поле,нашарено с горди макове.Дълбоко синьо небе,изпъстрено със захарни облачета-едно с едно неприличащи си,допълва пейзажа.
В главата ми нахлуват мисли,като през вече разбита входна врата,че точно тези макове са същински мъжки обещания и оправдания...Листенцата са крехки и почти прозрачни,но яркия цвят непоколебимо заявява своята позиция...Толкова съвпадения в природата.Ако цялото съществуване...и целия този Живот бяха програма на Вижал Бейсик съм обедена,че нямаше да заработи от толкова много грешки...
Маковете.Да.За тях говорех.Не ги харесвам! Когато бях малка бях чула една легенда,според която,ако ги докосне човек ще се натрови или разболее..някаква такава дивотия беше...Ето...не са ли точно като оправданията и обещанията..?! Те също ни тровят...даже пред тях бих избрала маковете! Едно букетче в стаята дали би ми откупило 1 месец без мъжки глупости...?!?

Картинката не е като тази от календара ми...но държах да е такава,на която да се вижда колко прозрачни са листенцата...точно като фалшивите обещания!