понеделник, 1 юли 2013 г.

днес.

Отдавна не съм натискала върху оранжевото бутонче с бяло моливче. Мързеше ме. Не че нямаше какво да напиша. 
То...какво се случва всъщност. Малко бях болна. Сега малко съм в сесия. И други ден е последният ми изпит.
Съседите ми написаха голяма 3ка на стената на коридора. А дефакто това е 4ти етаж. Може би за нас символизира друга 3ка. Но доста хора се объркват на кой етаж са и се качват един нагоре с очакване вече да са на 4тият етаж,а се оказват на 5ти. Фън е. Забавното е,че и самите ние се объркваме. Йори,днес установил,че ябълката,в двора на блока,е пораснала. А той просто е бил етаж по-надолу и е мислил,че е на по-горен. Та...забавно е! 
А да се похваля,кака ми ми подари обици водни кончета. Бях забравила колко ги обичам тези животни. Та даже ще се вдъхновя да напиша нещо и за тях,тези дни. 
Друго,друго...няма. Всичко бързо се променя,но нищо всъщност не се случва. Или за мен поне е нищо. 
Все още търся любов.
Бавно е. 
Уча се.Уча се на търпение. Уча се да си припомня позитивното мислене. Уча се да не мисля за миналото. Уча се да контролирам бъдещето.
Лято е. Но за мен е още просто жега. Ваканцията е самото лято,както на детски рожден ден тортата е рожденият ден. 
И да.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...